Предоставено от Blogger.

събота, 18 септември 2010 г.

10 ноември- Как бившите "чавдарци" прекараха Тодор Живков?

Преди 20 години, на 10 ноември 1989 г., в София станаха събития, които промениха хода на нашата история. Свалянето на Тодор Живков беше само пролог към последвалите процеси. То сложи край на един етап и започна друг, който изживяваме с цялата му сложност и трагичност.
Как и защо Тодор Живков подаде оставка? Имаше ли държавен преврат, организиран от Горбачов? Какво щеше да стане, ако Живков беше отказал.
Появата на сцената на "перестройчиците" от групата на Луканов и Младенов беше последвана от присъстващите и до днес на нея игноранти, опортюнисти, шарлатани и откровени бандити, които доведоха България до безпрецедентна катастрофа на социалната и политическа тъкан.
Истина е, че през втората половина на 80-те години позицията на Живков ставаше неудържима. Беше останал сам. Имиджът му падаше - вицове, страх. Той разбираше, че Горбачов му беше подписал присъдата, както на Хонекер, Кадар, Хусак, Чаушеску чрез държавни преврати, организирани от КГБ, ГРУ и Министерството на външните работи на СССР. В София задачата се изпълняваше от тогавашния посланик Шарапов и от голяма част от нашата партийна, правителствена и държавна върхушка. Живков беше на върха не само от лична амбиция. С дългогодишния си политически нюх към "ветровете" и към политическото оцеляване разбираше, че този път идващото откъм Москва ще бъде непоправимо. Опитваше да се противопостави. Говореше за снижаване. Но "присъдата" беше подписана в Москва.
Кулминацията беше в периода 4-10 ноември 1989 г. Най-напред на тържественото събрание по случай годишнината на Октомврийската революция в зала "Георги Кирков" в Партийния дом, в своя доклад посланик Шарапов за първи път не спомена главата на държавата, в която беше акредитиран. Това беше безпрецедентен случай. Всички присъстващи (и неприсъстващи) разбраха, че присъдата е приведена в изпълнение.
Крайно време е да се внесат окончателни уточнения какво всъщност стана на 10 ноември и в дните преди него.

Така наречените "чавдарци" бяха движещата сила на процеса. В групата бяха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. Инициативата за формирането й беше на Джуров. Осъществяването й стана на 5 ноември 1989 г., във вилата му.
Заседанието на Политбюро започна на 9 ноември в 17.00 часа.

Тодор Живков веднага започна: "Другари, утре е пленумът на Централния комитет. Искам да поставя един въпрос, с който съм запознал някои другари. Знаете, че преди известно време направих писмено предложение да бъда освободен като генерален секретар на партията. Сега отново го поставям и смятам, че на утрешното заседание на ЦК трябва да се разгледа моята молба за освобождаването ми от поста генерален секретар.

Причините са: първо, в това, че аз стоя вече 30 и няколко години начело на партията и държавата; второ - наближавам 80 години. Очевидно годините са си години, а постът генерален секретар изисква голямо напрежение. Независимо какви преустройства ще правим, как ще се движим напред, генералният секретар на партията ще бъде винаги претоварен.
Кой да бъде избран за генерален секретар - това е работа на Политбюро. Преди няколко месеца, когато разговаряхме по този въпрос, се имаше предвид да бъде издигнат по-млад другар. Аз мога да кажа сега, че становището, което беше формирано тогава, беше за Георги Атанасов. С изключение на един другар, който се колебаеше, всички останали другари застанаха зад тази кандидатура. Разбира се, оттогава мина време, правилно е всеки член на Политбюро сега да се спре на кандидатура. Може да бъде от състава на политбюро, от състава на ЦК, а може да се кооптира някои извън състава на ЦК. Така че, моля Политбюро да се занимае сега и утре на пленума да се предложи моето освобождаване като генерален секретар на ЦК на партията. Но категорично поставям въпроса да бъда освободен."
Милко Балев: "Отчитате ли временната сложна обстановка у нас?"
Тодор Живков: "Обстановката сега навсякъде е сложна, не бягам от трудности, но нямам сили да работя в такава обстановка поради възрастта си."
Георги Атанасов: "Аз лично, приемам предложението на др. Живков като политически целесъобразно, обективно назряло, като предложение, което ако бъде прието, може да създаде допълнителни условия за по-нататъшното разгръщане на процеса на преустройството в страната. Ние трябва да кажем, че извървяхме един голям път след Априлския пленум. Това е един достоен път с едно достойно ръководство на страната, на партията начело с др. Живков. И съображението, което др. Живков изложи тук, е човешко съображение и същевременно, доколкото става дума за политически деец, то е и политическо съображение. Утрешният пленум, на който ще се обяви свикването на конгреса, в политически план е най-подходящият момент да се извърши тази назряла промяна. Смятам, че тези съображения налагат да се отнесем с разбиране и да подкрепим предложението на др. Живков, да приемем неговата оставка от поста генерален секретар. Моля моята кандидатура за генерален секретар да не се обсъжда. Основният ми аргумент е, че този пост освен всичко друго, изисква и някои други качества. Предлагам за генерален секретар на партията Петър Младенов."Тодор Живков предложи да се даде почивка, за да могат да помислят.
ген. Добри Джуров
Милко Балев: "Ние вече сме изразявали становища."
Добри Джуров: "Не е необходима почивка."
Димитър Стоянов: "Аз сега научавам за това предложение и съм не само притеснен, но и много изненадан, в такъв смисъл, че сега сме в етап, когато искаме да разгърнем преустройството, когато ни остава една година до конгреса, когато се налага по-голяма стабилност от всеки друг път, тъй като виждаме какво става в другите социалистически страни. На този етап опитът, авторитетът на др. Живков ни е необходим. И не виждам защо една година преди конгреса трябва да се прави тази генерална промяна. Аз смятам, че сега ние не сме подготвени да извършим една такава радикална промяна в нашето ръководство.
Стоян Овчаров: "Аз мисля, че предложението, което направи др. Живков, е правилно, необходимо, то отговаря на интересите на партията, на интересите на народа, на необходимостта да поддържаме стратегическото сътрудничество със Съветския съюз. Мисля че това решение е мъдро и ние трябва да го уважим."
Андрей Луканов: "Категорично подкрепям предложението на Тодор Живков за оставка. Другари, в живота на всеки обществен организъм има дни и решения, от които за дълго време зависи неговата съдба и неговото бъдеще. Днес и утре за нас са такива дни и всеки е изправен пред една изключителна отговорност. Ние нямаме право да сгрешим, защото за такива грешки се плаща скъпо. Аз категорично и безусловно подкрепям изказаното мнение тук в подкрепа на предложението на др. Живков. Мисля, че това предложение му прави чест. Именно сега, на този пленум, без половинчатост и без двумислие този въпрос трябва да намери решение. Това е назрял за нашето общество, за нашата партия въпрос. Мисля, че и партията, и народът очакват такова решение. Всяко друго решение, всяка непоследователност може само да усложни обстановката и да обремени политическата атмосфера, да засили негативните настроения. Ако ние твърдим, както току-що направи др. Стоянов, че у нас всичко е наред, че ние се развиваме безкризисно, ще направим фатална грешка."
Пенчо Кубадински: "Другарят Живков 30 и толкова години води партията и страната по много пътища на възход и ние трябва да му благодарим. Мен напоследък ме тревожат някои неща, които стават в България. В много категории, сред наши партийни членове се създава едно негодувание, едно настроение. Смятам, че една такава нормална промяна ще послужи като отдушник в нашата партия. Иначе може да стигнем до положението, до което искат да ни докарат неформалните групи, които изкараха вече хиляди хора на площада. Трябва да се намерят пътища, докато не сме се разделили от нашия народ, по-млади другари да поемат щафетата и да се умиротвори страната. Защото аз не смятам, че тези неща, които стават, са край. Те са начало. Затова трябва да бъдем достатъчно предвидливи и мъдри и да преценяваме обстановката. Колкото да ми е тежко, тъй като ние с др. Живков работим толкова години, убеден съм, че трябва да стане промяна.
Начо Папазов: "Тодор Живков, когото ние дълбоко уважаваме като държавник, стоял начело на цяла епоха в развитието на България, постъпва мъдро и правилно. Обстановката у нас не е никак добра и се налагат промени."
Добри Джуров: "Обстановката в страната - и в партията, и в икономиката, и в духовната сфера - е изключително сложна, с определени кризисни явления. Международната обстановка също е сложна. Предложението на др. Живков в контекста на тази сложност му прави чест. Това е едно мъдро предложение. Има две алтернативи за излизане от положението. Едната алтернатива е със старото ръководство начело с др. Живков да се опитаме да излезем от това тежко кризисно положение в нашата страна. Втората алтернатива е с ново ръководство. Аз съм дълбоко убеден, че старото ръководство няма да може да излезе от тази обстановка, защото старото ръководство е загубило доверието и в партията, и в народа. Във връзка с това ми се чини, че не бива да има абсолютно никакво колебание в приемането на оставката на др. Живков като генерален секретар и председател на Държавния съвет. Разбира се, трябва по човешки да се отнесем към неговото дело."
Георги Йорданов: "Аз мисля, че страната и партията се намират наистина в много сложен етап и от политическата мъдрост на решенията, които ще се вземат от Централния комитет по инициатива на Политбюро, много ще зависи бъдещото развитие на страната. България има име на страна, която се е развивала стабилно. И ако сега намерим такава мъдрост, ние много ще улесним процеса на преустройството, който е един от най-трудните в историческото ни развитие през последните десетилетия. Аз съм дълбоко убеден, че др. Живков е обмислил предложението, което прави, поради което виждам в него мъдрост и политическа целесъобразност. На свой ред смятам, че ние трябва да го приемем. Приемането на това решение трябва да бъде единодушно и цивилизовано. Когато у нас се сменя човек от висок политически или държавен пост, това се превръща в драма и за самия него, и за семейството му, става повод да бъде обсипван с хули и кал."
Тодор Живков: "Предлагам да се обединим около становището за приемането на оставката ми и да се прекратят разискванията."
Милко Балев: "Може да има възражения против оставката."
Димитър Станишев: "Това заседание има изключително принципно значение за по-нататъшната работа на нашата партия, Искам да се присъединя към думите на др. Живков за причините за даване на оставка от поста генерален секретар. Това е постъпка на политически деец, който правилно оценява времето, когато трябва да напусне."
Емил Христов: "Одобрявам предложението за оставка на Живков."
Йордан Йотов: "Приемам всички изказани съображения. Една такава промяна ще съдейства за извършването на преустройството. Това е обаче едната страна. Трябва да си дадем сметка и за другата страна, а именно, че тази промяна е свързана и с редица трудности в осъществяването на този процес."
Милко Балев: "Аз неслучайно зададох въпроса: "Вие преценили ли сте обстановката, в която подновявате това ваше предложение?"
Милко Балев на младини
Тодор Живков: "Очевидно съм мислил."
Милко Балев: "Ние не сме разговаряли предварително по този въпрос. Преди месеци обсъдихме ваше писмено предложение, по-рано устно в Политбюро, и тогава пак единодушно се обединихме около становището, че не бива да се приема оставката ви или оттеглянето ви, по редица международни и вътрешни съображения. Обстановката сега е сложна. Проблемът е сериозен. И ако се отиде с такова предложение, трябва да се помисли как пленумът на ЦК ще приеме някои от тези предложения.
Тодор Живков: "Другари, вие чувствате спокойствието, с което аз се отнасям към този въпрос. Значи съм го мислил. В това трябва да бъдете убедени."
Милко Балев: "Очевидно трябва да се обединим около предложението, което се прави."

Петър Младенов взе думата последен. "Тодор Живков - това е олицетворение на партията, на всичко, което е направено сега и което сигурно ще се прави дълго време. Аз мисля, че който и да бъде след него, ще му бъде ужасно трудно. Нашата партия ще даде вярна оценка за делото на др. Тодор Живков. Неговият живот е посветен на революционното дело, на работническата класа, на комунистическата партия, изцяло, от началото на съзнателната му дейност и досега."Петър Младенов благодари, че са го предложили за генерален секретар. И пое инициативата и ръководството по организирането на пленума на 10 ноември.
Тодор Живков: "Ти поемай ръководството сега, но не те е избрал Централният комитет. Ще извиняваш тогава."

Младенов предложи пленумът да се занимае само с този въпрос, за да не мине освобождаването на Тодор Живков незабелязано, между другото, а точката, свързана с конгреса, да се отложи за един следващ пленум.Тодор Живков и останалите присъстващи не се съгласиха. Петър Младенов предложи да останат сами (без Живков), за да решат въпросите около пленума. Живков се съгласи като наблегна на това, че Политбюро трябва да излезе на пленума с документ. Джуров уточни какъв да бъде документът: първата част да е свързана с Тодор Живков, а втората - с Петър Младенов. Тодор Живков се съгласи и напусна заседателната зала на Политбюро.

След неговото излизане членовете и кандидат-членовете на Политбюро се договориха кой ще ръководи пленума, кой ще докладва за оставката на Тодор Живков, кой ще предложи новия генерален секретар и какво съдържание да има документът, който да се предложи на Политбюро, а също преди пленума да се извикат първите секретари на областните комитети на партията и да се информират за оставката на Живков.Веднага след заседанието "реформаторите" се събраха в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ "Деловодство" на ЦК и там добавиха неистината, че Живков е подал оставка не само като генерален секретар, но и като председател на държавния съвет на НРБ. Решиха това да бъде обявено не от него самия, а докладвано от Политбюро.Така протече заседанието на Политбюро на 9 ноември 1989 г.Личеше договорка Георги Атанасов да бъде избран вместо Тодор Живков. Атанасов си направи отвод и предложи Петър Младенов.Открито противопоставяне на оставката на Живков имаше от страна на Милко Балев и Димитър Стоянов.Ясно личеше противопоставянето на Живков на Младенов и Луканов. Той оценяваше, че им липсват държавнически качества.

Може да се каже, че в този момент започна следдесетоноемврийския преврат. Процесът на промяната след 10-и ноември беше оглавен от хора, които нямаха никакво влияние в партията.Това се изрази още на пленума на 10 ноември, на който Живков направи силен доклад. След това бе пристъпено към организационните въпроси и бе съобщено, че той иска да се оттегли. Някои членове на Политбюро се опитаха да отложат пленума. Настана объркване. Последва бърза почивка и кулоарни комбинации. След почивката беше направено предложение изказванията да бъдат прекратени.Гласуваха "за".Живков искаше да му дадат думата. Георги Атанасов отговори: "Нали гласувахме за прекратяване на изказванията."Всичко беше решено.Именно от този момент е и прословутата снимка на Живков, гледащ объркан и неразбиращ присъстващите.Живков изведнъж разбра, че е изигран.Трагичното е, че исторически много бързо основната цел на промяната стана безпредметна. Всичко тръгна в друга посока. Намеренията си останаха намерения. Реалностите се оказаха коренно различни и брутални. Промяната беше използвана от хора, които извършиха социална контрареволюция. Реалните лостове на властта минаха в други ръце и бяха криминализирани. Както и илюзиите, че след 10 ноември ще стане нещо по-добро.

2 коментара:

Анонимен,  24 януари 2011 г., 16:54  

да обаче не стана нищо добро вижте ни сега

Анонимен,  10 февруари 2013 г., 18:10  

drygarite chavdarci dneshtni kapitalisti ,mislia che sa izmenici i vragove na rodinata.

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP