Предоставено от Blogger.

събота, 18 септември 2010 г.

Първите командоси- южноафриканските бури

Много езиковеди определят думата “командос” като “разузнавателна, диверсионно-десантна група”, командос е всеки член на такава група.  Терминът “командос” влиза в употреба през 40-те години на ХХ век. Тогава във Великобритания се появяват първите армейски спецчасти. Инициативата за създаването им е Уинстън Чърчил. Ето какво пише в писмо до министър Антъни Иден: “Струва ми се, че Германия беше права, като използва през Първата световна война и днес щурмови части…Франция беше победена от много малка група добре въоръжени войници от елитни дивиции.” През лятото на 1940 г. Чърчил възлага на висшите военни да започнат работа по формирането на сили за специално назначение, които смята да използва основно в тила на врага за диверсии и партизански войни. Подразделенията започват да се наричат “батальони на специална служба”. Но сред първите специални бойци се появява друго име – commandos. Негов автор е офицерът от Великобритания подполковник Дъдли Кларк, който е южноафриканец по произход. Той често разказвал на бойците от първи батальон на “специална служба” за легендарните бурски партизани, организирани в групи “командо”, по време на англо-бурската война (1899-1902 г.). "Трети не запалва цигара от един кибрит". Този израз е дошъл също от времето на англо-бурската война. Войниците от колониалната британска армия произнасят този израз, страхувайки се от бурските снайперисти. Те разказвали, че когато първият пушач запали кибрита, за да запуши, бурът, който се намира в засада, вдига оръжието си, когато запуши вторият – бурът се прицелва, а когато запуши третият – бурът стреля. И то точно в целта. Третият не успява да запуши, защото пада мъртъв. За феноменалната бързина и точност на бурите, думата означава фермер на холандски, потомци на първите европески заселници в Южна Африка, се носят легенди. Те умеели да стрелят точно дори в непрогледна тъмнина, ориентирайки се по запаления кибрит, и по гласа. Всеки възрастен фермер имал оръжие и бил истински снайперист. Ако нямал тези качества, лесно ставал жертва на зулуските войници. Бурите владеели до съвършенство стрелбата в движение. Белите южноафрикански преселници водели непрекъсната борба за оцеляване. Всяка нощ ги заплашвали хиляди опасности – зулусите, кръвожадните хищници. Изучили изкуството на маскировката. Те били истински ловци. Освен това имали качества на вродени разузнавачи. Френският офицер “Гилергас” пише: “Бурът е отличен разузнавач, защото добре познава страната си, окото му е по-изострено от това на противника. Въздухът в Южна Африка е много чист и окото на всеки може да вижда на голямо разстояние…” Първите преселници от Европа са холандци, немци и французи. Те се появяват в Южна Африка през 1652 г. С течение на времето образуват етническата група на бурите (африканери), с техния специфичен език – африкаанс. За да се защитят бурите създалиспециални отряди, които нарекли “командо”. В тях влизали най-опитните във военно отношение фермери. През 1816 г. отряд от 135 фермери се сражава с 12 хиляди аборигени. Бурите умело използвали своето предимство във въоръжението и конете, че само за няколко часа изваждат от сторя една трета от африканските воини. Тактиката на бурите била следната: те нахлували със своите ниски, но много издръжливи коне сред тълпата африканци. Тропотът на копитата и воинските викове на брадатите бури, с широкополи шапки, предизвиквал объркване в редиците на аборигените. Приближили противника, те стреляли. След това без да дадат възможност на зулусите да се осъзнаят, отстъпвали. След това конниците командо спирали конете, строявали се в боен ред и отново се хвърляли в атака. С тази тактика бурите постигали няколко цели – част от зулусите, които тръгвали да ги преследват, бързо се уморявали и при следващия сблъсък не били толкова точни. И накрая действайки в темп “прилив-отлив”, армията на аборигените губела строя си и управлението. Така 12 хиляди аборигени били разпръснати, а най-добрите им воини убити. От 135-те командоси нито един дори не бил ранен. По-късно тази тактика англичаните нарекли Hit and run – Удряй и бягай! През 1877 г. Британия обявила Южна Африка за своя територия. Свободолюбивите бури под заплахата от окупация се обединили и възстанали. Всяка ферма представила своите стрелци, бурите опитни снайперисти и ловци, започнали да формират отряди командос. При първия сблъсък с бурите били унищожени около 400 колониални стрелци, станали жертва на няколко десетки снайперисти, майсторски маскирани. Англичаните разбрали, че няма да подчинят бурите и преза март 1881 г. бил сключен мирен договор. Бурите получили правото да създадат две независими републики – Оранжевата и Трансваал. Групите командо получават статут на полуредовни воински части на тези републики. Задачите им били да потушават вътрешни безредици и да защитават държавата от външни врагове. Всеки бур трябвало да има оръжие, продоволствие и кон. Втората англо-бурска война избухнала през 1899 г. Англичаните се подготвили добре, няколко полка били прехвърлени от метрополията и другите колонии – Канада, Австралия, Малайзия, Родезия;. Първоначално британците претърпели няколко поражения. Основно поради психологическата настройка: добре обученият боец не смятал конника фермер за сериозен противник. Въпреки това конниците фермери нанасяли на британците поражение след поражение. Всички документи определят бурите като мъжествени, издръжливи и почти религиозно фанатични воини. Като стрелци просто нямали равни на себе си. Постепенно британците увеличавали числеността си. От Индия и другаде били прехвълреви елитни проверени части с опитни командири. Поради своята малобройност африканерите преминали на партизанска война. Точно тук бурите показали колко ефективни са групите командо. Те използвали всички известни в този момент методи на партизанската война: унищожават малки военни отряди и постове, залавят обози с храни, прекъсват железопътен транспорт, лишават британците от храна и вода, устройват снайперски засади. Използвали опитни разузнавачи. Често се преобличали в английски дрехи, придавайки си вид на англичани. Бойците от групите командо умело използвали методи за измама на противника, които и днес влизав т арсенала на специалните части по света. Но сборен отряд от Манчестерския и Гордънския полк след продължителен кръвопролитен бой завзел укрепена височина на бурите. Има много случаи, когато бурски разузнавачи успешно се добират до укрепени и охранявани обекти на британците, само защото на въпросите на войниците отговарят на английски. Бурите правилно оценявали познаването на езика на противника. Елитните британски кралски стрелци завземали много укрепления на бурите, но след това със сълзи на очите броели загубите. Бурите умеели бързо да извличат уроците на победите и пораженията. Те воювали не с количество, а с умение. Прочутият писател Артър Конан Дойл, взел участие в англо-бурската война, характеризира бурите: “Те бяха смели ловци и първите групи, които във войната показаха най-високото майсторство да сменят тактиката в съответствие с действията на противника.” Бурите разбирали, че поради малобройността си не можели да участват в открит бой. Затова търсели нови тактически методи. Истинска спецназовска операция на бурите е унищожаването на британски брониран влак на 15 октомври 1899 г. Британският генерал Хилдвард заповядал бронираният влак да се придвижи в района на Коленсо. Няколко отряда бурски командоси, добре маскирани, заели позиции по трасето. Когато влакът с грохот профучал наблизо, няколко души изпълзели на пътя и за броени минути разглобили релсите, отрязвайки пътя на влака към отстъпление. Във влака се намирали около 900 дъблински фузилери и други части, те били атакувани от друг бурски отряд. Машинистът дал заден ход, като увеличил мощността на локомотива. Огромният брониран влак влетял в участъка с разглобените релси. Няколко платформи с фузилери са разстреляни от бурските снайперисти. По ирония на съдбата във влака се намира британският журналист Уинстън Чърчил. Той успял да се спаси от снайперския куршум на бурите, но попаднал в плен при бурите, откъдето избягал. Когато през 1940 г. на Чърчил било доложено за създаването на първите отряди със специално назначение – “батальоните на специална служба”, той се интересувал какво име са избрали – “ловци” или “скаути”, помощникът му отговорил – “Не, сър, те искат да се наричат “командос”. Така Чърчил дав зелена светлина на името, което е родено в Южна Африка и назовава най-непримиримия противник на Британската империя, на бурските командоси, от края на 19 и началото на 20 век. Бурите напълно оправдано се смятат за предшествениците на съвременните специални части. Качествата на бурските командоси – точност и способност за стрелба от всеки вид оръжие, и от всяко положение, действията на малки мобилни групи, умението да се маскират, сливайки се с околната местност, издръжливостта и главното – умението Да мислят, да сменят тактиката и да се приспособяват към обстоятелствата – всичко това и днес е характеристика на всеки боец от специалните части по света, които ние наричаме командоси.
Сп. Командос

Вижте още по темата;


Вимпел- секретното подразделение на КГБ 

Отряд' Алфа" - предшественикът на "Вимпел"

ОМОН- издънката на руските Спецназ 

Драгунов или Снайперская винтовка Драгунова

Витяз- универсалните бойци

Отряд "Делфин"- морският Спецназ на СССР
 
Отряд "Рис'- гордостта на руското МВР
 
Отряд "САТУРН"- московският юмрук

Отряд "Аристан"- казахстанските лъвове 

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP