Предоставено от Blogger.

петък, 24 септември 2010 г.

КГБ и КПСС- една борба за надмощие


   До 1962 година, цели 65 години кормилото на Русия е било в ръцете на партийната върхушка – т.н. апаратчици. Страхът от Сталиновото времето – от НКВД и ролята на Берия бил толкова голям, щото апаратчиците внимавали силовите министерства – на Отбраната и на Вътрешните работи, да са под пълен партиен контрол. Те, двете министерства трябвало да се занимават само със своите вътрешни работи и да следват партийната линия, в определянето на която ролята ими била сведена до минимум. Контролът върху КГБ бил още по-голям и по-силно изразен.
  Партийното ръководство на СССР стриктно съблюдавало принципът кадрите на КГБ да не вземат държавни постове, както в централните, така и в областните служби. Една от най-важните поуки, които партийните ръководни кадри са извлекли от управлението на Сталин е, че монополът върху властта на партията може да бъде премахнат единствено от руските чекисти – от КГБ. Хрушчов също е разбирал това и е направил опит да извърши сериозни съкращения в КГБ. Но е имало силна негативна реакция, включително и сред интелигенцията и бил принуден да се откаже. Хрушчов все пак донякъде успял да ограничи силата и влиянието на КГБ.
   Управлението на Брежнев, много от руските политически нализатори сравняват с политиката на ”английската кралица” – кротуване и ненамеса. Ето защо, управлението на Брежнев се оценява като политика на пълен застой в Русия и неоправдани амбиции за световно лидество на СССР.
   По време на управлението на Брежнев, КГБ успява постепенно да се възстанови. Руските специалисти, които са изучавали борбата между КПСС и КГБ в исторически план, са стигнали да извода, че от всички руски държавни ръководители единствено Сталин е имал реален контрол върху КГБ, по Сталиново време – НКВД. Това се дължало предимно на два особено важни принципа:

1.Нужно е самият ръкводител на държавата да ръководи и КГБ и отблизо да следи работата на службите й.

2.Периодично да се извършват ротации на ръководните й кадри и отвреме навреме де се отстраняват няки ръководители ”за респект”.

   Никой от другите съветски ръководители след Сталин не е оценявал ролята на тези фактори и не ги е прилагал стриктно. Но всички съветски ръководители са разбирали, че без КГБ партията не може да запази властта си и да управлява. Още в края на режима на Хрушчов се усещат пъвите признаци на това, че партията няма вече пълен монопол върху властта. И най-вече, че не може да осъществява необходимия контрол върху КГБ. Този процес при Брежнев се задълбочава още повече.
   По време на управлението на Брежнев започва т.н. ”пълзящ преврат”, осъществяван от КГБ. Руските чекисти претърпяват сериозна еволюция. Характерният ”патриотичен ентусиазъм” в тяхната работа постепенно започва да намалява. Особеностите на тяхната работа са им давали възможност посредством огромния си агентурен апарат да чустват, от една страна настроенията на съветското общество, а от друга големите задкулистни игри и манипулации на партийната върхушка. КГБ започва да придобива данни,които представяли висшите партийни кадри в съвършено друга светлина. КГБ първи разбират колко гляма е пропостта между руското общество и партийната върхушка, която в старанието си да спре проникването на ”пагубното западно влияние” подлага страната на пълна изолация от външния свят.
   Особено голяма роля в еволюцията на КГБ изиграва руското външно разузнаване. Те първи разбират колко е изостанала Русия, особено в икономическо отношение от западните страни и че държавната плитика, която налага партията начело с Брежнев, води страната до още по-голяма изолираност и изостаналост. Съветското външно разузнаване първо разбира, че влиянието на социализма в световен мащаб бързо намалява, най-вече заради това, че ролята на Съветския съюз катастрофално спада. Многобройните првърженици на съветската система извън Русия вече са убедени, че въпреки големите успехи, които отчита СССР, руският народ живее зле.
   Силната съветска пропаганда не може да спре този световен процес. И най-лошото е било това, че съветските чекисти, при тогавашното управление не са виждали изход. КГБ ускорява падането на режима на Леонид Илич Брежнев и слагат край на руските амбиции за световно лидерство.
   След ерата на Брежнев – ера на изолация и застой, идва ерата на Юрий Андропов – ерата на пълната власт на КГБ в руската държава. Но управлението на Андропов е ”натоварено” с много големи очаквания за сериозни промени в страната от страна на руското общество.
www.razuznavane.com

Вижте още по темата:
КГБ vs ФБР- шпионските игри са живи и днес
Защо КГБ праща 600 руски войници в България през далечната 1949 г. ?
 "Кървавото джудже" на Сталин
Берия- вярното куче на Сталин 
ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР 
Ягода- един от основателите на ГУЛАГ
Абакумов- Неукият палач от КГБ 
Долината на смъртта- уранов лагер от 1945 год. в далечния Сибир

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP