Предоставено от Blogger.

понеделник, 13 септември 2010 г.

ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР

Затворници в Гулаг

ГУЛАГ – Главно управление на трудово-изправителните лагери в СССР, съкратено ГУЛАГ. В основата на тази система са структури, които се определят като "политическа полиция". Те започват да действат от 1917 година като ВРК - Военно-Революционные Комитеты, органи за извънсъдебна разправа с потенциални противници. Комитетите са децентрализирани и извършват насилия, арести, хващат заложници и изпълняват присъди по своя инициатива или по указание на ЦК на РКП(б).

Паралелно с тях се създава структура като част от законосъобразената власт - НКВД (Народный Комиссариат Внутренних Дел), който е създаден заедно с останалите комисарства (министерства) на болшевишкото правителство на 8 ноември 1917 година. Двете системи - на ВРК и НКВД, постепенно се сливат и през десетилетията претърпяват многобройни трансформации, като запазват същността си - разправа с политическия враг (реален, потенциален, измислен, набеден). Но осъдените (или задържани) по политически причини не са разделяни от криминалните, което е една от "техниките" за държане в подчинение и изтезание на политическите. Криминалните са част от вътрешната репресивна машина на ГУЛАГ.

Лагерите в СССР възникват през 1918 – в началото като места за принудителен труд, подчинени на Народния комисариат на правосъдието, и като концентрационни лагери към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) и местните власти. От 1922 системата ГУЛАГ се състои от мрежа трудово-изправителни лагери и колонии, предназначени за осъдени с присъди под 3 години (впоследствие времевото ограничение е премахнато). През 1934 ГУЛАГ преминава изцяло към НКВД, което води до пълната му централизация, като лагерната система бива свързана с тази на затворите. От 1920 възникват цели комплекси от лагери (първите на Соловецките острови в Бяло море). Тяхното количествено разрастване е свързано с програмата за ускорена индустрализация, развитието на суровинната и тежката промишленост и строителството на комуникации чрез използването на робски труд. Лагерите се съсредоточават в районите на големите строителни обекти, като например Беломорския канал, Днепрогес, Магнитогорск, Караганда, крайпътни и железопътни магистрали, за добив на дървен материал, рудодобив и т.н. От 1943 е създадена нова категория затворници, наричани зеки – осъдени на каторжен труд. От 1934 лагерите в системата ГУЛАГ функционират като държавни предприятия. Затворниците дори могат да бъдат преотстъпвани “под наем” на други министерства.



Данните за броя на лагерите и затворниците са несигурни.

Предполага се, че от 1935 нататък в лагерите и колониите винаги има над 1,2 млн. души, а от 1948 – 2,2 млн. Броят на преминалите през тях се оценява на не по-малко от 10-12 млн. души. Според Солженицин са 15-20 милиона депортирани. Но според достъпни архиви след рухването на СССР цифрите са далеч по-скромни 2 700 000 депортирани и толкова лагерници на специален режим.  Годишната смъртност е 5-6 процента (в най-суровите лагери – 20-25 на сто). В зависимост от конкретната година политическите затворници варират между 20 и 50 на сто. През 1940 са съществували 53 лагера с няколко хиляди филиала и 415 колонии. Народностният състав на осъдените е най-разнообразен, като руснаците са от 40 до 60 процента. Жените съставляват 10-15 на сто от лагерниците и 20-25 процента от колонистите. От 1953 системата на ГУЛАГ постепенно се редуцира, като действащите лагери са превърнати в центрове за принудителен труд. По неофициални данни от 3000 политически емигранти от България репресираните са към 1000 души, като стотици от тях загиват в лагерите.Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР.

Работата на ГУЛАГ като репресивна машина се отличава с различна "интензивност" в различните години. Представа за мащаба на извършваното може да даде статистиката на смъртните присъди:

1941 г. - 100997

1942 г. - 248877

1943 г. - 166967

За периода 1937 - 1938 година са произнесени 681,692 смъртни присъди (около 1000 на ден!), за периода от 1950 - 1957 година - 3.894 присъди (около 1000 на година!). (Смъртната присъда не действа в СССР от 26 март 1947 до 12 януари 1950 година.)


 

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, Извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съвестки лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници. В Куба до ден днешен съществуват подобни лагери, като първият кубински лагер е създаден от Ернесто Че Гевара.
За ГУЛАГ по времето на тоталитарния комунизъм беше забранено да се говори и повечето хора в България (особено след шейсетте години) бяха в неведение за съществуващата в СССР система. Наименованието ГУЛАГ беше вкарано в световно обръщение от епическия документ “Архипелаг ГУЛАГ” (1973) на писателя Александър Солженицин. Книгата му представлява респектиращо изследване на съветската машина.

Тя беше забранена, издаваше се на Запад и нелегално се разпространяваше и четеше. В България е издадена след 10 ноември 1989.

Вижте още по темата:

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP