Предоставено от Blogger.

сряда, 1 септември 2010 г.

Една Нова година в Грозни- историята на един войник

Това е гледната точка на един от войниците участвали в атаката на чеченската столица Грозни в периода 31 декември 1995 – 2 януари 1996 година
Максим Трифонов( вторият отляво на първият ред)
Утрото на 31-и декември бе разцепено от рев на двигатели. От няколко страни в Грозни влизаха руски танкове. Техниката се движеше бавно все едно е на парад. В един от тях с номер 639 беше и моя земляк Максим Трифонов.Той служеше в печално известният 81- и пехотен полк от 90-та Приволжска мотострелкова дивизия.
            Този полк попада в Грозни през средата на декември. Когато те влязоха в града се срещнаха с чеченци, които им казаха, че всички руски граждани са избягали. Рано сутринта на 30-и декември командидът на полка повика ротните и им каза” Днес ще форсираме Грозни". Започна сериозна подготовка и техниката бе разположена в близката гора откъдето обстрелваше града. Танка на Максим засече. Машините в полка принципно не са стари обслужват се с части от Германия, но понякога ремонтът се извършваше направо в движение. Идваше камион с резервни части и ремонта се правеше при полеви условия. Машината на Максим скоро беше ремонтирана, но въпреки това загравяше и оръдието блокираше.
            Раздадоха по 500 снаряда на танк. Допълнителните боеприпаси стояха зад купола на танка. БМП-тата така бяха разположени, че се налагаше всички да прекарат нощта в машините си. Вечерта беше спокойно нямаше стрелба, но никой не мигна. Максим и двама офицери цяла вечер са ремонтирали оръдието му, но до сутринта го оправиха и му остана малко време да си почине. В минутите преди да навлязат в Грозни Максим не се е страхувал. Нова година беше и настроението му беше подобаващо.Тогава едва ли някой е предполагал какво ги чака в чеченската столица.
            Полка на Максим Трифонов първи влезе в Грозни на 31- и декември сутринта. Войниците казват, че командването не им е поставило никакви конкретни задачи. Просто тръгнали и влезли в града. Но Максим каза, че трета рота на неговият батальон е трябвало да отиде на летището и да превземе ЖП гарата, а след това президентският дворец.
БМП-2
            Колоната тръгна. Във всяка рота имаше и по три Т- 80 от шеста танкова дивизия. Летището беше празно и те минаха през един квартал на чеченската столица. По принцип БМП-то е предназначено за десет души екипаж, но те бяха само петима. За своята машина Максим беше раздвоен. От една страна му харесваше беше маневрена, но абревиатурата БМП тълкуваше по странен начин- „ братска могила за пехотата”.  Действително машината имаше добра броня за малокалибрено оръжие, но някой по-сериозно можеше спокойно да го превърне в горящ факел. Отделно 30 мм оръдие имаше доста трудна за управление система и имаха проблеми с нея.
            Колоната минаваше през града, всичко беше тихо и спокойно, и нищо не предвещаваше какво ще се случи. Максим запомни една жена с голяма чанта, която сигурно носеше продукти за предстоящата Нова година. С тях се движеха танкове и от 131- майколска бригада. Движеха се с около 35 км/ч, а когато стигнаха до високи блокове чеченците почнаха да стрелят по колоната. Обстрелваха ги с гранатомети и на един танк резрвоара се взриви. Екипажа му го напусна, но заваляха изстрели от автомати. Колоната от танкове се паникьоса и част от 81- и полк запуши танковете на Майколската бригада. В този момент се чу гласа на командира” Колоната да се подреди и да се изнесе от опасната зона с максимална скорост.”. След двеста метра отново започна обстрел с гранатомети, но този път подкрепени от снайперисти. Чечениците успяха да запалят още две БМП-та, за късмет екипажите им бяха спасени.В следващият опасен участък оставихме още три БМП-та, едната беше на Максим, а се запалиха още няколко танка и една зенитна останова „Тунгус”. Екипажите им избягаха в сградата на намиращата се наблизо изоставена болница. Взривиха още едно БМП, а нашите се бяха паникьосали. В болницата имаш разположени една група чеченци. Тогава екипажите, които се опитаха да се скрият в болницата се завърнаха до машините си, но не се опитаха да запалят двигателите, а завъртяха куполите и обсипаха със снаряди мястото, откъдето стреляха чеченците. Танкистите имаха друга тактика. Един танк стоеше и стреляше, а другите маневрираха.  Стрелбата продължаваше вече няколко часаи започна да става много напечено. Командирът помоли за подкрепление, но му отговориха” Дръжте се и ние сме затънали дълбоко в лайната”. През това време танкистите изчезнаха, БМП-тата изгоряха и останахме само с един бронетранспортьор. Въпреки ожесточената стрелба никой не се скри в болницата, но 20 души вече бяха загинали, а ранените бяха много повече. Оставихме техниката и решихме да отидем до ЖП гарата. Ранените съшо тръгнаха с нас, защото знаеха, че в гарата има полева болница и ще им помогнат. Завинаги ще запомня телата на петима от нашите, които лежаха в белият сняг.
Т-72
            Втората безсънна нощ си каза тежката дума и Максим изпадна в тревожен сън. На сутринта войниците от двата полка започнаха да запълват прозорците на сданието с чували пясък. В десет часа всичко започна отново. Стрелбата продължи цял ден. Войниците не искаха да пуснат нови чеченци да се настанят в работническит район на града, който бяха прочистили по-рано. След известно време пратиха 60 десантчика да прочистят сградата отсреща, но се върнаха само 14 от тях.
            Командира се сети за изоставените машини на площада и изпрати шофьорите им под прикритието на непрекъсната стрелба да ги преместят на по-безопасно място. Първо се опита да се измъкне танк от 72- майколска бригада. Запали двигателя, облак черен дим излезе от ауспуха и в този момент снаряд от РПГ се заби в резервоара му. След него един Т-80 се пробва, но бързо беше взривен, а куполът му, който тежи шест тона буквално изхвърча на 15 метра от него. От гордоста на родното военно строителство остана само купчина останки. Останаха ни само три БМП
            Битката около гарата продължаваше, а чеченците постоянно ни атакуваха. Нашите, когато можеха отвърщаха на стрелбата. Броят на загиналите растеше главоломно. Отначало ги вадехме на улицата, но там вече се търкаляха десетки трупове. Стрелбата и дима станаха толкова непоносими, че вече беше трудно да ги вадим наъв и ги оставяхме вътре в гарата. Нервите на един лейтенант не издържаха и паникьосано избяга на улицата и чеченците на мига го свалиха. Лекарят започна да крещи истерично „ Не можем да се измъкнем. По-добре да се предадем.”. Усещайки, че не му се обръща внимание той се взе в ръце и се кротна. Като цяло момчетата се държаха добре въпреки голямото напрежение и адската обстановка. На всичко отгоре чеченците бяха пуснали запис с, който непрекъснато ни подканяха да се предадем. Максим каза, че при тях няма как да има предали се, но за другите подраздления не гарантирал.
            2 януари- вече трети ден сме в този ад. Част от чеченците се оттеглиха и оставиха двете оцелели БМП-та. Един офицер каза, че наблизо има танк Т-72, който е здрав, но е забит в една къща. Взехме решение да опитаме да се измъкнем. Първо започнахме да изнасяме ранените на ръце . На първото БМП натоварихме 42 човека, но за жалост второто БМП се оказа взривено. Започнахме да товарим ранените на танка. Около седемдесет човека успяхме да се измъкнем, но БМП-то с всичките 42 човека бе взривено от чеченците. Максим е имал късмет и е напуснал града пеша с една група от 30 войници. На излизане срещнали танка и продължили с него. Намерил ги руски разузнавателен отряд. Ранените отидоха в болница, а здравите починали една седмица и в Моздок.

Вижте още по темата :
Войните в Чечня Част 1 
Войните в Чечня 2 Част 
Изповедта на един руски пленник в Чечня 1 Част 
 Изповедта на един руски пленник в Чечня 2 Част

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP