Предоставено от Blogger.

вторник, 21 септември 2010 г.

Нацисткият спецназ на Мусолини

бутон за сайт


Възникването на политическите военизирани формирования е тясно свързано с деснорадикалните движения и авторитарно-тоталитарните режими на ХХ век. Задачата на полувоенните отряди първоначално е да демонстрират силата на една или друга партия, да диктуват своята воля и да охраняват политическите мероприятия и партийното ръководство. Ако партията дойде на власт, нейните отряди се превръщат в своеобразна гвардия на държавата, стражи на режима, опора на лидера. Постепенно функциите на въоръжените партийни отряди се увеличават. Сред задачите им влизат фанатизиране на обществото, физическо отстраняване на опозицията, а в случай на война се сражават заедно с армейските части на фронта.
В много случаи т.нар. политически бойци, сплотени от идеята за безпрекословна вярност на правителството в страната, воюват дори по-добре от редовите войници.
Идеята за използването на партийните отряди в борбата за власт е на вожда (дуче) на Националната фашистка партия в Италия Бенито Мусолини. Самата партия е построена по военен образец, състои се основно от бивши фронтоваци ветерани от Първата световна война.
Учредителното събрание на новата организация “Фашио ди комбатименто” (Съюз на борбата) Мусолини провежда в Милано на 23 март 1919 г. Членовете й произлизат основно от елитните части на италианската армия – “ардити” (аналог на частите командос), знамето им изобразява череп с кости. Сформирана е бойна група, която има задачата да се воюва на улиците със социалистите и комунистите.
Партийното строителство на фашистите се извършва на базата на копирането на армейските порядки – структури, униформи, взаимоотношения. Фашистите скуадристи (от италианската дума скуадра – отделение) носят специални черни ризи, заимствани от анархистите. Възраждат се древноримските армейски ритуали. Най-известният от тях е скандирането с вдигане нагоре на дясната ръка.
През октомври 1919 г. Съюзът за борба наброява 17 хиляди членове, обединени в 56 бойни отряда. Фашистите имат свой главен щаб, бойна и резервна армия, мобилизационен плане, а Италия е разделена на 12 зони.
Фашистите громят митингите и щаб-квартирите на социалистите по цяла Италия. През 1921 г. Мусолини заявява, че чернодрешковците ще защитават и църквата (в много градове левите бият и убиват свещеници и палят църкви).. През септември 1921 г. фашистки отряди под командването на Итало Балбо и Дино Гранди организират манифестация в Равена, окупират града и разгромяват работнически клубове и профсъюзни домове.
През декември се провежда конгрес на чернодрешковците в Рим и Съюзът за борба се преобразува в Национална фашистка партия. През пролетта на 1922 г. тя наброява 320 хиляди души, през лятото – 470 хиляди, а през есента фашистите са един милион. Мусолини вече има намерение да завземе властта със сила. През май-юли 40 хиляди скуардисти на Итало Балбо завземат Ферара, след това Болоня, Кремона, Манджента и други градове.
На 24 октомври в Неапол се открива конгрес на фашистката партия, на който присъстват хиляди чернодрешковци. Речта на Мусолини се превръща в ултиматум към краля – да разпусне парламента и да включи в правителството няколко фашисти. Ако не го направи, дучето ще изпрати своите отряди в Рим. Без да дочака отговора, още на следващия ден мобилизира фашистки формирования, които започват марша към столицата. Три колони настъпват към Рим от север.
След два дни Вечният град е обкръжен от черната армия. Военното командване иска оставката на правителството. Премиерът Л. Факта въвежда извънредно положение и призовава римският гарнизон да бъде изпратен срещу скуардистите и да започне арестуване на лидерите на фашистите. Кралят обаче уволнява премиера и изпраща телеграма на Мусолини с покана да състави ново правителство. Дучето с триумф пристига от Милано в Рим и се явява на ауденция при Виктор Емануил Трети.
От скуардистите е сформирана доброволна милиция за национална сигурност, която наброява около 340 хиляди души и нейният първи командир е Емилио де Боно, сменен след това от Итало Балбо. От 1928 г. за командващ е избран самият Мусолини.
Основната задача на милиционерите е “осигуряване на политическо благополучие” в Италия. Последните огнища на съпротива на червените са окончателно сломени. Милицията постепенно започва да изпълнява ролята на своеобразна национална гвардия, превърната в елитен корпус, членуването в който се смятало за почетно.
Службата е разделена на две части. В първата влизат фашисти на действителна служба. Според древноримската воинска традиция са наречени принцепси (първа шаренга), втората част са резервисти или триарии (трета шаренга на строя).
Милицията е организирана според принципите на древноримската армия. Три скуадри (отделения) образуват манипул (взвод), три манипула – центурия (рота), три центурии – кохорта (батальон), три кохорти – легион – полк, три или повече легиона – дивизия, или зона. Званията на милиционерите също възраждат традициите на империята. Например на армейски капитан отговаря званието центурион, майор – сеньор, полковник – консул и пр. През 1928 г.Мусолини учредява най-висшето звание в милицията за национална сигурност – “първи капрал на честта” (по време на Първата световна война дучето е капрал на планински стрелци). Званието се присвоява като награда за видни държавни дейци.
Членове на доброволната милиция са фашисти на възраст 17-50 години. Милицията разделя страната на 15 зони, контролиращи 133 легиона и една отделна група (оперативно съединение), което се състои от 10 легиона. През 1936 милицията е реформирана и се дели на 14 зони, а легионите – на две кохорти (в едната служат фашисти до 36 години, в другата – до 55 г.). Освен това е сформирана и отделна част за охрана на Мусолини – мускетарите на дучето.
Подразделенията на милицията изпълняват многобройни полувоенни и полицейски функции. Има части за противовъздушна и брегова отбрана, горска и гранична милиция (която се бори с контрабандистите). Членовете на пътната милиция регулират уличното движение, пристанищната милиция охранява големите италиански портове и нейните колонии. Всички формирования участват в някаква степен в наборната подготовка на младежта, а през военните години са резерв на редовната армия.
От началото на 30-те години чернодрешковците започват силно да се военизират, а по-късно влизат в кралските въоръжени сили.

Военни мисиии

По време на италиано-етиопската война през 1935-36 г. са сформирани шест дивизии – първа “23 март”, втора “28 октомври”, трета “21 април”, четвърта “трети януари”, пета “първи февруари” и шеста “Тевере” (имената са свързани с историята на фашистката партия). Първоначално се планира чернодрешковците да бъдат половината от армията в Етиопия, но генерал Де Боно убеждава Мусолини да не прави това, тъй като бойците не са добре подготвени за бойни действия. Освен чернодрешковците в Етиопия са изпратени войски, наброяващи около 400 хиляди души. След победата в страната е създадена колониална милиция.
Черните легиони участват и в Гражданската война в Испания. В края на 1936 г. дучето изпраща на помощ на Франко в рамките на италианската армия две групи легиони от чернодрешковки (групата легиони отговаря примерно на една армейска бригада). Франко оценява високо действията на тези части, които веднага са изпратени в бой с републиканците.През 1937 г. Франко иска от дучето още 9 хиляди чернодрешковци. Под знамената на франкистката армия се събират около 50 хиляди италиански фашисти и редовни войници. Те имат важно значение за победата на Франко.
На 27 март 1939 г. Мадрид, център на републиканците, е завзет. В настъплението на каталунския фронт участва фашистката бронетанкова дивизия “Ликтори”.
По време на военните действия в италиаска Източна Африка – 1940-41 г. чернодрешковците са представени от няколко части, които влизат в дивизията “Африка” (8 хиляди бойци).
На 4 август 1940 г. 35-хилядна италианска армия, включително и две кохорти от милицията за национална сигурност, начело с генерал Бертолди навлизат в Британска Сомалия. Първоначално италианците печелят, но през пролетта и лятото на 1941 г. губят от силите на Британския съюз.
Бойни действия се водят и в Либия, през септември 1940 г. Италия нахлува в Египет със силите на четири дивизии, включително и с дивизии на милицията за национална сигурност (в състава на 23-ти корпус на генерал Пиетро Малети).
През декември 1940 г. започва операцията на британските войски Компас. Съюзниците завземат няколко укрепени лагера и притискат фашистките съеднинения 21 април и 3 януари. През януари и февруари 1941 г. войските на съюзниците завземат Бардия. Гарнизонът, вколючително и втора дивизия на фашистката милиция 28 октомври се отбранява няколко денонощия. След това англичаните завземат още няколко селища. Италианците търпят поражение. Но чернодрешковците се сражават храбро при големия превес на британските войски. Но в момента, когато на помощ на италианците в Африка пристига немският генерал Ервин Ромел, всички фашистки съединения са разгромени. През 1941 г. на африканския театър на бойните действия е изпратена 136-а пехотна дивизия “Джовани фашисти” (Млади фашисти), членове на младежката организация Италианска ликторска младеж. Съединението командва генерал Нино Соцани и неофициално е наречено “Момчетата на Мусолини”.
Тези бойци на възраст от 17 до 21 години се прославят с отчаяната си храброст, попаднали на най-сложните участъци – отбраната на линията Марет от атакуващите части на осма британска армия през март 1943 г. на 27 май 1942 г. дивизията се превръща в танкова и се състои от полка Джовани фашисти, 136-и артилерийски полк и взвод бронирани коли “Кавалерия Ница”.
Желанието на Мусолини е да превърне Средиземно море във вътрешно море на империята и това води до неоправдано пръскане на сили. Така в началото на 1940 г. армията на Италия е принудена да воюва на два фронта: в Африка и на Балканите, по-късно изпраща контингент и на съветско-германския фронт. Още през 1939 г. Италия окупира Албания, там е създадена албанска фашистка милиция. Мусолини се опитва да воюва и във Франция, в настъплението в Западните Алпи участва една кохорта на националната милиция. Това явно надвишава възможностите не немного голямата и не много богата държава.
През есента на 1940 г. войските на Италия нахлуват в Гърция. В Епирския сектор в рамките на армейския корпус Чамурия настъпва и шеста кохорта чернодрешковци, но гърците успяват да отблъснат италианците до границата с Албания.
През април 1941 италианците с помощта на унгарци и немци окупират Югославия. Втора италианска армия се движи по Адриатическото крайбрежие, навлиза чак до Любляна, девета италианска армия се насочва от Албания към Дубровник и там се съединява с втора армия. Голям контингент италиански войски остава тук до края на войната.
През юли 1941 г. на източния фронт е изпратен 62-хилядният Италиански експедиционен корпус под командването на генерал-лейтенант Джовани Месе. В корпуса фашистите са представени от 63-ти легион “Таглиаменто”. Легионът се състои от 63-та кохорта Удине, 183-та минометна центурия, 79-а кохорта “Региа Емилиа” и 103-та минометна центурия. Корпусът воюва в Украйна, на първия етап доста успешно, като завзема няколко населени места. Първата самостоятелна акция на италианците е сражението край Петриковка и тя има място при обкръжаването на съветските войски от групата армии Юг край Полтава от 22 септември до 1 октомври. През втората половина на октомври италианците участват в завземането на Донбас, а в началото на ноември завземат Горловка и Риково. През пролетта на 1942 г. Мусолини решава да усили италианските войски, които воюват в Съветския съюз. На 9 юли 1942 г. италианският корпус влиза в редиците на осма армия, наречена Италианска армия в Русия, командвана от генерал-полковник Итало Гариболди, и наброяваща над 200 хиляди души. В италианската армия влизат също и сили на фашистката милиция – група “М-батальони” “Монтебело”, бойна група “23 март”, група “М-батальони” “Леонеса”, група “М-батальони” “Вале Скривия”, 63-ти легион “Таглиаменто” и бойна група “3 януари”. Общият брой на “М-батальоните” е 18.
Очевидци разказват за високия боен дух и фанатизъм на чернодрешковците. Но има и негативни отзиви за тях от страна на армейски офицери.
От март до май 1943 г. всички италиански войски се изтеглят от Съветския съюз, но почти всички фашисти загиват в тежките боеве със съветската армия.
През лятото на 1943 г. започва десантът в Сицилия. Голяма част от отбраняващите се тук войски са триариите от милицията на Мусолини, създадени на базата на бреговата отбрана. Но възрастните резервисти са крайно лошо въоръжени и противникът лесно се справя с тях. Не на последно място тук е фактът, че мафията дълги години е гонена от страна на фашисткия режим и вдига на острова въстание. В сражението за Сицилия загива един от най-известните италиански генерали от милицията Енрико Франчиши.
Сред поражението в Сицилия на 24 юли 1943 г. в Италия е извършен държавен преврат, в резултат на което дучето си подава оставката, а страната излиза от съюза с Германия. В началото на есента германците окупират Италия и разоръжават армията й. На 23 септември дучето за втори път взема властта в страната, наречена Италианска Социална Република със столица в град Сало, Северна Италия. На 28 октомври е създадена Национална републиканска армия, на базата на четири дивизии с германско участие – планинско пехотната Монтероза, гренадирската Литорио, берсалиерската Италия и дивизията морска пехота Сан Марко. След това се сформират още части и републиканската армия достига до 800 хиляди души. На базата на фашистката милиция е създадена Национална републиканска гвардия, начело с началник-щаба генерал Ренато Ричи. Основните й задачи са поддържане на вътрешната сигурност и борбата с партизаните, охрана на важни държавни обекти. Числеността на гвардията стига 80 хиляди души.
В рамките на гвардията са създадени и бойни части – парашутният батальон Мацарини и танковата група Леонеса. Парашутистите воюват край Падуа до края на войната. Сформирани са и противовъздушни гвардейски дивизии – Етна и Весубио.
От юни 1944 г. от фашистите се сформират и т.нар. черни бригади, официално наречени спомагателен корпус на действащите чернодрешковци скуадри, които са подчинени на генералния секретар на Фашистката републиканска партия Алесандро Паолини. Числеността на тези части е от няколко стотин до няколко хиляди доброволци. Впоследствие са сведени до 53 бригади, включително осем мобилни и една женска, наброяващи 30 хиляди души. Всяка от бригадите получава име на герой, паднал в борбата за идеите на фашизма – първа Атер Капели, втора Атилио Прато, трета Емилио Пикот, четвърта Луиджи Виале и пр. Черните бригади са основните антипартизански сили в страната и получават репутацията на фанатизирани бойци.
Италианците също имат СС, в който членуват само предани фашисти. Набирането на доброволци за СС започва веднага след като Мусолини се връща на власт. Към края на 1943 г. доброволците са 15 хиляди души.
През октомври-ноември е сформиран полк, който преминава подготовка в Германия и се връща в Италия през януари 1944 г. Впоследствие полкът е пререформиран в щурмова бригада, а след това в дивизия (29-а гренадирска дивизия на войските СС, италианска номер 1). Командващ е оберфюрерът от СС Ервин Чопе. Дивизията воюва до март 1945 г., след това се предава на американците.
На 28 април лидерите на Фашистката република са екзекутирани край в покрайнините на село близо до Милано. Италия губи войната, макар пръснатите фашистки отряди още известно време да воюват с партизаните.
За разлика от Германия на Апенините фашизмът не е напълно унищожен, което позволява на бившите фашисти активно да участват в политиката и от време на време да постигат успехи. Но военизираният компонент на политическа борба отдавна е отишъл в небитието.
с-п "Командос"

Вижте още по темата:

Отряд "SAJ"- Сръбските командоси от времето на Югославия 

Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд "Камбил" - Гватемалските тигри

"Катюша" или БМ 13 - Съветска реактивна система за залпов огън

Наследника на легендарната ракетна установка" Катюша" 

Как руснаците "изпариха" 1000 китайци

СОБТ- Българската гордост 

Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP