Предоставено от Blogger.

вторник, 14 септември 2010 г.

Къде близо до България е жив комунизма?

   Това е разказа на един българин за престоя му в един от последните бастиони на комунизма- Приднестровието
    Тъй като обичам пътуванията и различните места. Да се чете във всички нюанси на думата различен. Реших да се разходя до т.нар. ПМР (Приднестровска молдовска република) или по-позната в България и по света я като Приднестровието, я като Транстнистрия. С една дума – намира се на брега на река Днестър, на левия й бряг. Една “държавица”, която хем е част от Молдова, хем е самопровъзгласила се за независима още през 1990 г. Една “държавица” с население от грубо половин милион души и територия от от 4 163 квадратни километра, но със собствена валута, паспорти, армия и полиция. Една “държавица”, за която или се знае, че е опасна, или по-вероятно – не се знае нищо.
     Поне в България всички са настръхнали покрай кадрите от поредицата за българите на bTV. Но и мнението на повечето чужденци не е много по-различно. Пътувах от Букурещ до Кишинев с двама белгийци, испанец и момиче от Мадагаскар, които през цялото време, споделяха идеята ми, че не си струва да се прекарва дълго време в Молдова, а само ще я пресечем на път към Тираспол, своеобразната столица на ПМР. Но на следващия ден се оказа, че разстоянието Кишинев - Тираспол, ще премина сам. За останалите Кишинев е достатъчно “екзотичен” и “опасен”. Имам и добър пример с мои познати италианци – ако обичаш предизвикателствата, трябва да си готов да платиш достатъчно. Те прекараха последната Нова година в Кишинев, разходиха се и из Приднестровието, но скромната им екскурзия им излезе не по-малко от романтично пътешествие до Париж.

      За да се убедите, че понякога е по-добре да си българин и за да придобиете впечатления от първа ръка – Ви оставям следващите редове. Пресни, пресни! Така, както аз почуствах мястото и хората.

Първа нощ в Приднестровието… То, не че аз мога да прекарам безброй нощи тук! Има редица причини. Например, цената на леглото в този, миришещ на комунизъм тирасполски хотел, е 120 приднестровски рубли, а при липсата на тапети и топла вода, мисля, че и 10 са много. Да ви дам база за сравнение – едно евро е 11,24 приднестровски рубли.

Другата причина е, че не ми разрешиха да остана повече. В регистрацията ми пише, че трябва да съм напуснал до 15,40 ч. след два дни от влизането ми.Относно пресиченето на границата – нямах почти никакви проблеми. Даже не заплатих и необходимата такса. Защо ли? Нека се спра по-подробно.При достигането на граничния пункт при град Бендер, намиращ се в силно желаещата независимост ПМР или по-точно казано: Приднестровска молдовска република, шофьорът на микробуса ни подкани на руски да отидем за регистрация. Последвах другите. Стаден принцип. Комунизмът на това ни учеше. Да следваме тези, които знаят по-добре от нас. Аз не съм хванал много от въпросния комунизъм, но тук може да се почувства.

Съвсем скоро се озовавам в една стаичка с три гишета, където всички граждани я на Молдова, я на Украйна, попълват чинно регистрационни карти и плащат такса за услугата, в размер на 8 молдовски леи, грубо един лев. Никъде не беше обявена, но това видяха очите ми. Имаше пак комунизъм в чист вид, опашка на първото гише, по-малко хора на второто и никой на третото. Естествено, аз се озовах там. Обясних на моя развален руски, че отивам в Тираспол с цел туризъм, но господин граничният даже не ми обърна внимание. Само отрони – нет. Абе, не ми дава. Пак се опитах да му обясня и на руски, и на български, и на английски (голяма грешка – знак, че си екстремен турист, готов да плаща сериозни суми). Барем ме разбере. А той само повтори – Понимаю, нет.

Тогава извадих скритото оръжие, което го накара коренно да промени изражението на лицето си. А аз само го помолих да извика господин Абрамов. Граничарят започна да изпълнява съвестно задълженията си и докато ми подаваше бланката за регистрация, небрежно ме попита откъде познавам въпросния Абрамов, решаващ толкова лесно всички проблеми. Отговорих, че познавам момиче на име Лена и тя вече е говорила за мен, дори се е опитала да ми изготви въпросната покана. Той изчака чинно да попълня всичко, поиска ми паспорта, записа данните в компютъра, върна ми документите и без да отваря дума за такси или подкупи ме посъветва да се регистрирам в полицията в Тираспол.

Така и не разбрах нито дали той е Абрамов, нито кой е Абрамов. И нямаше нужда

Вижте още по темата:

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP