Предоставено от Blogger.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Ратко Младич- герой или изверг ?


Ратко Младич
Бившият босненски сръбски командир Ратко Младич е един от най-издирваните обвиняеми от Международния наказателен съд за бивша Югославия (МНСБЮ). Първите обвинения срещу него, а също и срещу бившия босненски сръбски президент Радован Караджич, бяха повдигнати през юли 1995 г. През ноември същата година МНСБЮ потвърди втори обвинителен акт. През ноември 2002 г. съдът изготви изменен обвинителен акт, обхващащ периода от 12 май 1992 г. до 22 декември 1996 г.

Младич е роден на 12 март 1943 г. в Калиновик, Босна и Херцеговина (БиХ). След обучение във военната академия на Югославската народна армия (ЮНА) в Белград той се записва в ЮНА като редови офицер. През 1991 г. е изпратен в Книн, Хърватия, като командир на 9-и корпус на ЮНА. През април 1992 г. той поема командването на Втори военен окръг на ЮНА със седалище в Сараево. Следващия месец той става командир на главния щаб на Босненската сръбска армия (БСА), който пост заема до декември 1996 г.

Обвиненията срещу Младич се основават на неговата лична и висша длъжностна наказателна отговорност, като срещу него са повдигнати 13 обвинения за престъпления срещу човечеството и за нарушения на законите и обичаите на водене на война за предполагаемото му участие в преследване, убийства, депортиране и нехуманни действия, мъчения и вземане на заложници. Освен това срещу него има две обвинения в геноцид – включително, но не само за клането на близо 8 000 босненски мюсюлмани, мъже и момчета, по време на сръбското нападение срещу убежището Сребреница през юли 1995 г., което бе под закрилата на ООН.


Според обвинителния акт Младич "е извършил или по друг начин е подпомогнал и насърчил планирането, подготовката или изпълнението на умишленото частично унищожаване на националната, етническата, расовата или религиозна група на босненските мюсюлмани от Ключ, Котор Варош, Приедор, Сански Мост и Сребреница".

В обвинителния акт също така се твърди, че от май 1992 г. силите под командването на Младич са обстрелвали със снайперистки огън и с артилерия град Сараево, убивайки и ранявайки цивилни граждани, като така са упражнявали терор върху населението. Смята се, че по време на 44-месечната обсада на столицата на БиХ са били убити около 10 500 души, включително 1 800 деца, а ранените са 50 000.

Според обвинителния акт бившият командващ на БСА самостоятелно или заедно с други лица е участвал в съвместно криминално деяние в БиХ, което е имало за цел "елиминирането или трайното отстраняване със сила и с други средства на босненски мюсюлмани, босненски хървати или други несръбски жители от големи райони в страната".

В обвиненията, с които Младич е привлечен под наказателна отговорност на висше длъжностнолице за действия и бездействия между 12 май 1992 г. и 22 декември 1996 г., прокурорите на МНСБЮ твърдят, че той, като най-висшестоящ офицер на БСА към този момент, е бил подчинен единствено на босненския сръбски президент. "Като такъв той е бил носител на пълните правомощия и отговорност за функционирането на БСА. Той е отговарял за планирането и ръководенето на всички операции на БСА и за контрола над дейността на всички подчинени служители и подразделения, за да гарантира изпълнението на неговите заповеди."
След края на конфликта в БиХ Младич се връща в Белград, където живее на свобода под защитата на бившия югославски президент Слободан Милошевич, като често е забелязван на футболни мачове, в ресторанти и по черногорските плажове. Смята се, че след идването на власт на реформаторското правителство, водено от покойния премиер Зоран Джинджич – след свалянето на режима на Милошевич през октомври 2000 г. -- Младич е напуснал Белград, за да избегне евентуално арестуване и предаване на Трибунала в Хага.

Бившият главен прокурор на МНСБЮ Карла дел Понте обаче неколкократно настояваше, че беглецът се намира в Сърбия, където се ползва от защитата на военните. Властите в Белград отричаха това.

Ген. Младич
Разкритията в края на 2004 г. обаче изглежда подкрепиха твърденията на Дел Понте. В материал от края на ноември сараевски всекидневник публикува военното досие на Младич, в което са отразени освобождаването му съответно от Югославската армия през 2001 г. и от БСА през 2002 г. Няколко дни по-късно сръбският президент Борис Тадич потвърди, че Младич получава редовна пенсия от сръбско-черногорската армия и че неговото право да я получава е неотменимо.

Дипломатически източници посочваха още, че през лятото на 2004 г. Младич се е укривал във военен комплекс близо до град Хан Пиесак в Източна БиХ и че той е живял в Сърбия в началото на юни същата година.

Преди броени дни правителството в Белград обяви, че дава 10 милиона евро на онзи, който помогне за залавянето на бившия босненски сръбски генерал Ратко Младич. Командващият армията на Република Сръбска по време на гражданския конфликт в Босна е издирван от хагския Международен трибунал за бивша Югославия за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни злодеяния от 14 години. 

Дали обаче това плюс белезниците и пращането в Хага на Младич и Хаджич ще бъде достатъчно да направи сърбите граждани на ЕС? Едва ли. Поради една проста причина - отказът на Белград да признае независимостта на Косово. Дори да допуснем, че бившият босненски сръбски командир и екскраинският президент бъдат заключени в хагска килия, което поне за Младич си е чиста фантазия, няма да се намери политик в Сърбия, готов да признае Прищина за столица на независима държава и да плесне с ръце, за да се прегърне с Тачи, Сейдиу и сие. Така че дори Сърбия да сгащи Ратко и Горан, ще има само потупване по рамото. А ЕС?

Блажени са вярващите. Защо ген. Младич 15 години се изплъзва на хагските и белградските магистрати? Разследващият военни престъпления сръбски прокурор Владимир Вукчевич посочи с пръст наскоро, цитиран от сайта Преса, експремиера в Белград Воислав Кощуница и бившия шеф на сръбските тайни служби (БИА) Раде Булатович. Според Вукчевич през 2006 г. Булатович има вина да не бъде хванат в Нови Сад Ратко Младич, защото със залавянето на един негов укривател сигнализирал генерала, че мрежата му от ятаци е разбита.

Белградският прокурор е категоричен, че арестът бил излишен, а трябвало да се продължи следенето на ятака, който със сигурност щял да поднесе Младич на тепсия на сръбските магистрати. Освен това Вукчевич твърди нещо сензационно - бившият хагски прокурор Карла дел Понте споделила, че докато Кощуница колеше и бесеше в Белград, липсвала политическа воля за залавянето на Младич. Възможно е - още повече, помним как Кощуница навремето ръмжеше срещу воаяжа до Хага на отишлия си от този свят неосъден прочут арестант - некоронования югоцар Слободан Милошевич. Едва ли обаче само Воислав Кощуница и Раде Булатович са виновни толкова време Младич да си играе на котка и мишка със сръбската и хагската богиня на правосъдието.

Причината е по-дълбока – вярата на много сърби, че генералът не е военнопрестъпник, както го анатемосва юготрибуналът, а национален герой, сравним със загиналия на Косово поле през 1389 г. княз Лазар. Така няма нужда Младич да плете мрежа от ятаци, доста комшии доброволно са готови да станат такива. И той е неуловим за хагските и белградските правни хрътки. Друга причина Ратко да им бяга по тъча са симпатиите към него в сръбската армия. Доказателство за това е, че през 2002 г. генералът, твърдят комшийски медии, се храни в офицерския стол на белградската казарма „Топчидер”.

И спокойно излиза през портала й, без някой и да си помисли да го арестува. Героизирането на Ратко Младич от мнозина обикновени сърби и подкрепата сред колегите му под пагон (голям брой са бивши негови подчинени) налагат извода: 10-те млн. евро, отпуснати от сръбски държавен бюджет да му се щракнат белезници, са хвърлени на вятъра. Загубена кауза са и клетвите на прокурора Вукчевич, че това ще стане тази зима. Ами Горан Хаджич? Той изглежда по-лесна плячка в сравнение с генерала, но и тук шансът някой да прибере милиончето евро награда също е в сферата на фантазиите.

През 2009 година сръбският съд отклони молбата на семейството на бившият командващ армията на босненските сърби Ратко Младич, който е обявен за международно издирване, да го признае за починал. Представители на съда са съобщили, че отказът е продиктуван от "процедурни причини"


Вижте още по темата:
Легия- ръководителят на Земунския клан
Аркан- митичният сръбски борец за свобода и независимост 
 Отряд "SAJ"- Сръбските командоси от времето на Югославия
С какво сърбите свалиха два Стелт-а през 90-те 
бутон за сайт

4 коментара:

Анонимен,  26 февруари 2012 г., 17:57 ч.  

Оказва се, че най-големите изверги са руснаците и сърбите. Лека-полека истината излиза наяве.

Анонимен,  24 януари 2014 г., 9:23 ч.  

Okazva se che surbite sa si branili zemqta, ne si mislete che samo surbite sa pravili zolumi, hurvatite i poturchenite surbi(bosnencite) ne sa sedqli mirno, i te sa klali i iznasilvali... A AKO NE BQHA RUSNACITE SEGA SHTQHME DA SME MUSLIMANI....RUSSIA ZAVINAGI

Анонимен,  18 май 2014 г., 15:04 ч.  

Samo s Russia,tova e istinata

Анонимен,  8 февруари 2015 г., 14:42 ч.  

Ратко Младич - герой, настоящий патриот своей родины! Преклоняюсь перед мужеством этого человека!

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP