Предоставено от Blogger.

неделя, 29 януари 2012 г.

Мнението на един ветеран от Чечня за ръкопашния бой


Алексей започнал сериозно да се занимава с ръкопашен бой по врем на обучението си в Рязанското училище ВДВ. Условията за тренировки в училището били най-благоприятните: специално оборудвани зали, открити площадки, необходим инвентар, квалифицирани инструктори, учебни пособия и видеофилми, множество партньори. По-добре не може да бъде! Ръкопашният бой десантен образец в Рязан представлявал синтез от ударни техники от карате, хвърляния, ключове и душене от самбо. Към това били прибавени техники на близкия бой с хладно оръжие (нож, лопатка, автомат с нож), както и най-различни похвати за извършване на личен обиск, завързване и конвоиране.
Неминуемо упоритите тренировки дали своите плодове. Алексей два пъти участвал в армейски съревнования по ръкопашен бой и спечелил първите места. Освен това по време на обучението на два пъти му се наложило да използва наученото и на улицата, като се справил с въоръжени с нож противници.
До чеченските събития Алексей вярвал, че тази подготовка му е безкрайно необходима за оцеляване в боя. Още повече, че преподавателите му във военното училище постоянно припомняли опита от Втората световна война и войната в Афганистан. По техни думи на войниците много често им се налагало да се бият с врага с голи ръце, крака, подръчни предмети и хладни оръжия. В Чечня обаче се оказало различно.
Още след първата седмица на ожесточени сражения с бойците на Джохар Дудаев, Алексей разбрал, че техниката му за ръкопашен бой не му трябва. Когато двете враждуващи страни воюват, въоръжени до зъби със съвременни артилерийски и ракетни оръжия, когато от двете страни снайперисти избиват систематично войниците, всички разговори за ръкопашен бой стават безсмислени.
Естествено съществували и теоретични възможности за такива схватки. На първо място никой не бил достатъчно глупав, за да допусне врага плътно до себе си. Отделно от това никой не влизал в ръкопашен бой при положение, че имал на разположение автомат, гранатомет и пистолет.

Само на рекламните демонстрации на десантчиците и спецназовците, боецът нахлува в помещението, демонстративно хвърля автомата си и започва да "мачка" врага си с красиви техники от бойните изкуства. Прочистването на домовете в жилищните квартали на Грозни ставало по много по прозаичен метод. Обикновено през вратата бойците стреляли с гранатомет или хвърляли ръчна граната в помещението, след което стаите се засипвали с огромно количество куршуми, докато трае прочистването.
Някой може да възрази, че до ръкопашен бой се стига, когато свършат боеприпасите. Да, естествено на война всичко може да се случи. Желателно е обаче своевременно да попълваш боекомплекта си, защото в противен случай противникът ще те направи на решето, като остане недосегаем за твоите ръце, крака, както извън обсега за мятане на нож.
Чеченската война показа, че техниката на ръкопашния бой има някакво значение за разузнавателнодиверсионните подразделения. Но и те прибягват до това много рядко, само при случаи, когато се налага да бъде взет "език". При правилното планиране на бойните операции и грамотното им осъществяване ръкопашният бой не е необходим даже и на армейския спецназ. Това, което по-рано се вършело с ръце, сега го правят безшумните оръжия, специализирани спрейове и т. н.
Според Алексей навиците за водене на ръкопашен бой могат да се използват от мирните граждани за самозащита и от полицейските групи за задържане, макар че съвременната организирана престъпност в Русия притежава значителна огнева мощ.
Така или иначе ръкопашният бой си остава един от основните предмети за обучение по специална физическа подготовка на руската армия. Работата не в това, че съществува теоретична възможност за използване на ръкопашния бой в реални бойни действия. Просто регулярните занятия развиват боен дух и качества, без които войникът не може. Силата и издръжливостта, ловкостта и бързата реакция, смелост и находчивост. Всичко това помага на войникът за запази хладнокръвие пред лицето на смъртта. Отделен е и въпросът, че момчетата преминали през армейска служба в десантните части, морската пехота, граничните части и т. н. трябва да умеят да се защитят на улицата.
Ощепков
Каква система на ръкопашен бой да се изучава в армията? В последно време съществува такава дискусия в средите на военните и около военните специалисти. От време на време те се появяват и на страниците на вестниците и списанията. Изборът е повече от богат- бойното самбо, руския стил на Кадочников с вариантите на Ретюнски и Лавров, системата УНИБОСС на Медведев, школата Чой в интерпретация на Смирнов и много други получиха широка популярност.
Мнението на Алексей е, че трябва да се ползват най-простите и ефективни техники. Най-добрите според него са техниките на Муай тай, като се включат забранените от спортните правила удари с крака в слабините и лактите в главата. От Самбо са необходими най-ефективните хвърляния, ключове и душения.
Комбинирането на скоростни контактни спаринги (със защитни снаряжения и бе ограничения на зоните на поражения) и бавните учебни договорени спаринги може достатъчно бързо (не повече от 6-8 месеца) да научи младия войник да се бие и даже да развие някои бойни умения.
Докато разказваше за военните действия в Чечня, Алексей обърна внимание на още един сериозен проблем. Както е известно след войната във Виетнам американските военни лекари откриха сериозни психически отклонения у войниците, дължащи се на посттравматичния стрес. Някои то тях се самоубиха, други станаха алкохолици и наркомани. Трети пък станаха убийци и изнасилвачи. След войната в Афганистан подобни явления са били отчетени и в Русия. Къде са причинете за това и как може да бъдат избегнати?
Алексей смята, че едно от главните психологически качества на професионалния воин е неговата емоционална устойчивост и хладнокръвие. Между воювалите във Виетнам и Афганистан е имало множество млади войници на срочна служба. Омразата към врага, желанието за отмъщение често са ги карали да изпитват наслада от убийствата. Това водило до ненаситно желание за още и още убийства и зверства. Убийството се превръщало в наркотик за тях. В Чечня към този наркотик са се пристрастили много бойци. Само един е начинът да се избегне това - сдържането на емоциите, правейки съзнанието си пусто. Разбира се пълното лишаване от емоции не е препоръчително, но свеждането им до минимум, така че намалите въздействието върху психиката си. Най-добрите средства са медитацията и безмълвната молитва. Другият метод е ръкопашен бой при пълен контакт.
Основната цел на такива спаринги е да се научи боецът да превключва психиката си в неутрално положение, да повиши прага на болката си, да не се обижда на противника за това, че е "вкарал" удара си.Много новобранци след като получат болезнен удар се психират, изпадат в истерия и искат да отмъстят за нанесения им удар. Всичко това са отличителни черти на неопитния боец, който има низка култура. Опитният боец напротив става по-концентриран и по-внимателен в действията си. Именно такива навици са необходими на реалното бойно поле и те те научват да оцелееш, докато изпълняваш бойните си заповеди и задачи.
Източник: Сергей Новиков. Списание "Кемпо", N 5/1995
Една Нова година в Грозни- историята на един войник 
Войната в Чечня през погледа на един войник 
Българската връзка в Чечня

оку Умаров- Емирът на Кавказ 
Защо нормални жени стават камикадзета? 
Саид Бурятски- главният идеолог на екстремистите.в Северен Кавказ 
Краят на полковника- ликвидирането на Аслан Масхадов 
 

  © Blogger templates ProBlogger Template by Ourblogtemplates.com 2008 | The Blog Full of Games

Back to TOP